Схема терапия
Схема-терапията е разработена от Джефри Янг в средата на 80-те години на миналия век с цел да помогне на хора с хронични проблеми, неповлияващи се от традиционните методи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Приложението и е предимно при личностови разстройства.
Схемите са съвкупност от спомени, емоции, когниции и телесни усещания. Поведението се управлява от схемите.
Дж. Янг дефинира ранните маладаптивни схеми като модели, които се формират в детството в резултат на дисфункционални преживявания с родители и връстници. Те се развиват, когато основните потребности на детето като сигурност, любов, внимание и приемане не са удовлетворени адекватно.
Някои примери за схема модели са: „ Аз съм непривлекателен, необичан”, „ Аз съм пълен провал”, „Хората не се интересуват от мен”, „Нещо лошо ще се случи”, „Хората ще ме изоставят”, „Никога няма да съм достатъчно добър” и т.н.
Схемите определят начина по който интерпретираме света и отношенията с другите. Те са причина за това да реагираме или не реагираме в определени ситуации, да се държим по начин който наранява нас или другите, да се държим неадекватно.
Идентифицирани са осемнайсет схеми групирани в пет области, свързани с основните емоционални потребности. Тези области са: Отхвърляне;Нарушена автономност;Нарушени граници; Ориентираност към другите и Свръхбдителност.
Схема терапията е задълбочен подход при който се определят основните незадоволени потребности на клиента от детството, както и нездравословните вярвания, които се отразяват на живота му днес.
Терапевтичния процес, който е по-дълъг във времето в сравнение с когнитивно-поведенческа психотерапия се състои от две фази:
1/ Оценка. Идентифициране на схемите; Обучение.
2/ Промяна. Използват се различни интерперсонални, емпирични, когнитивни и поведенчески техники за промяна на дългогодишните негативни мисловни и поведенчески модели в здрави алтернативи.
Област на схемите:
Отхвърляне
Клиентите със схеми от тази област имат очакването, че потребностите от сигурност, безопасност, грижа, разбиране, приемане и уважение няма да бъдат посрещнати адекватно. Типичният семеен стил е отчужден, студен, отхвърлящ, ограничаващ, неуравновесен. В тази област се отнасят следните схеми:
1/ Нестабилност
Характерно е усещането за нестабилност или неустойчивост по отношение на хората от които очаква подкрепа и близост. Клиентите с тази схема имат чувството, че важните за него хора ще са неспособни да дават емоционална подкрепа, близост, сила или закрила, защото са емоционално нестабилни, неуравновесени или несигурни.
2/ Злоупотреба
Очакването, че другите ще го наранят, ще злоупотребят с него, унижат, измамят, излъжат или ще го използват. Усещането при хора с тази схема е, че вредата е преднамерена или е в резултат от крайна небрежност.
3/ Емоционална депривация
Характерно е очакването, че потребностите от емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Тези потребности са: 1/ внимание, обич, топлина; 2/ разбиране, изслушване; 3/ сила, посока.
4/ Дефектност
Обикновенно хората с тази схема имат чувството, че са лоши, ненужни, низши, че биха отблъснали другите, ако се разкрият. Изпитват срам от собствените си недостатъци и се чувстват несигурни в присъствието на другите. Често са свръхчувствителни към критика и отхвърляне
5/ Социална изолация
Хора с тази схема чувстват, че са изолирани от целия свят, че са различни от другите хора и не принадлежат към никоя група или общност.
Нарушена автономност
Общото за хора със схеми от тази област е, че очакването за себе си и околните пречи на способността им да функционират самостоятелно. Типичната семейна среда е обсебваща, подронваща детската самоувереност, свръхпротективна или липсва подкрепа на детето по отношение на извънсемейната среда. Схемите, които се отнасят тук, са следните:
1/ Зависимост
Схемата е свързана с вярването, че човек е неспособен да извършва ежедневните си задължение по компетентен начин, без значителна помощ от другите / напр. да се грижи за себе си, да разрешава ежедневните проблеми, да се справя с нови задачи, да взема правилните решения/. Често показва безпомощност.
2/ Уязвимост към увреда или болест
Тази схема е свързана с преувеличен страх, че някаква катастрофа / медицинска, финансова, криминална и т.н./ ще се случи всеки момент и клиента няма да е способен да я предотврати. Напр. да се разболее от неизлечима болест, да стане жертва на престъпление, да претърпи самолетна катастрофа и т.н.
3/ Неразвит Аз
Хора с тази схема имат склонност емоционално да се обвързват с другите – най- често родители, с цената на липса на пълна индивидуалност или нормално социално развитие.
4/ Провал
Характерно е вярването за неизбежен провал или неспособност да бъде наравно с другите в различни области/ училище, спорт, кариера/. Има убеждения, че е глупав, бездарен, невежа, по-малко успял в сравнение с другите.
Нарушени граници
Обща за тези схеми е липсата на вътрешни ограничения и отговорност към другите. Хора със схеми от тази област трудно могат да бъдат убедени в правотата на другите. Затруднено е сътрудничеството с другите и поемането на отговорност. В тази област се отнасят следните схеми:
1/ Превъзходство / Грандиозност
Включва вярването, че е по-добър от другите,че притежава специални права и привилегии и не е задължен да спазва правилата на нормалните социални взаимоотношения. Често включва претенцията, че би бил в състояние да направи или има каквото пожелае, независимо дали е реалистично и на каква цена. С фокус на вниманието към превъзходството / напр. най-успял, богат, известен и др./ Често доминира над другите, контролира поведението на другите в съответствие със своите желания и без съпричаствост или загриженост за чуждите нужди или чувства.
2/ Недостатъчен самоконтрол
Човек с тази схема показва трудности в областта на самоконтрола, нетърпелив е да достига целите си, трудно сдържа импулсите и чувствата си.
Ориентираност към другите
В тази област фокусът е върху желанията и чувствата към другите, за сметка на собствените нужди. Клиентите с тези схеми се стремят по този начин да получат любов, одобрение или за да избегнат наказание. Типичния семеен стил е базиран на условното приемане: детето трябва да подтиска важни аспекти от себе си за да получи любов, внимание и одобрение. В такива семейства емоционалните нужди и желания на родителите, както и социалния статус са по-важни от нуждите и чувствата на детето. Схемите от тази област са:
1/ Подчинение
Характерно е прекомерно подчинение на другите, най-често за да избегне гняв, санкции или изоставяне. Подтиска собствените си предпочитания и желания. Често се наблюдава прекомерна отстъпчивост. Обикновенно това води до натрупване на гняв.
2/ Саможертва
Пренебрегва собствените си нужди,за да е в помощ на другите. Проявява силна емпатия към чуждата болка. Понякога водещо е чувството, че собствените нужди няма да бъдат посрещнати адекватно, ако не се грижи за другите.
3/ Търсене на одобрение
Клиенти с тази схема се фокусират върху спечелването на одобрение, признание или внимание от другите хора. Чувството за самоуважение е пряко зависимо от реакцията на другите. Понякога включва прекомерно изтъкване на статус, външен вид, богатство или постижения/ като средство за получаване на одобрение, възхищение или внимание, а не заради власт или контрол/.
Свръхбдителност
Схемите от тази област се характеризират най-общо с прекомерно подтискане на спонтанните чувства и импулси и приемане на ригидни правила, често за сметка на щастието, релаксацията, близките взаимоотношения. Стремежа да се избегнат грешките доминира над удоволствието, забавлението и отпускането. Схемите са следните:
1/ Негативизъм / Песимизъм
Фокусът е върху негативния аспект на живота / болка, смърт, загуба, разочарование, конфликти, вина, обида, грешки и т.н/ Характерни са очакванията, че нещата ще станат лоши – в работата, финансите и т.н.
2/ Свръхконтрол
Схемата е свързана с вярването, че човек трябва да подтиска емоциите си. Най-честите области на подтискане са – гнева и агресията; позитивните импулси / сексуална възбуда, наслада и др /; чувствата. Набляга се на рационалното.
3/ Твърди стандарти
Основно е вярването, че трябва да се стреми да изпълнява високи перфекционистични стандарти на поведение и справяне, обикновено за да избегне критика. Това води до напрежение, трудност да се намали темпото и свръхкритичност към себе си и другите. Честа е неспособността да изпитва удоволствие и да се отпуска. Твърдите стандарти се представят като: 1/ перфекционизъм, прекалено внимание към детайлите или подценяване колко е добро собственото представяне свързано с нормата; прекалено фокусиране върху срокове и ефективност. 2/ ригидни правила и „трябва” в повечето области на живота.
4/ Наказателност
За човек с такава схема е характерно вярването, че хората трябва да бъдат сурово наказвани за направените грешки. Обикновенно са гневни, нетолерантни, наказващи и нетърпеливи с хората, които не отговарят на стандартите. Трудно прощава своите и чуждите грешки , не желае да обсъжда извинителни обстоятелства, да приеме човешките недостатъци и да се съобразява с чувствата.
За повече информация: