Какво е социална тревожност (социална фобия)?

Известно ни е, че много хора се тревожат, когато им предстоят важни срещи, разговори, когато трябва да се представят пред аудитория и т.н. Тези тревоги се приемат за нормални. Когато обаче те пречат на работоспособността и нормалното социално функциониране на индивида, става въпрос за социална тревожност.
Като централен белег на социалната тревожност се приема страхът от критично отношение и негативно оценяване от страна на другите хора. Човек страдащ от социална тревожност отбягва ситуациите в които се чувства наблюдаван или е в центъра на вниманието, тъй като тогава е по- голяма вероятността да бъде критикуван или да покаже неподходящо поведение.
Най-често срещани ситуации, които провокират тревожност са:
- публични изяви, като говорене пред публика, изнасяне на презентации
- хранене на обществени места
- подписване на документи
- срещи с противоположния пол
И практически всяка друга дейност, която се извършва в присъствието на други хора извън тесния семеен кръг. Страхът е свързан с провал и като резултат от това, че човек ще бъде осмян, подигран, отхвърлен. Разграничават се два типа социална тревожност:
- специфична / ограничена / – която е свързана със страх само от конкретна ситуация – напр. Само говорене пред публика
- дифузна / генерализирана / – която предполага страх от повечето социални ситуации
Обикновенно социалната тревожност започва в периода между 15 и 20 годишна възраст. Среща се еднакво често както при мъжете , така и при жените. Не зависи от определен социален статус или образование
Чести телесни прояви в социално-застрашаващите ситуации:
- треперене (ръце, глас и т.н)
- напрежение в мускулите
- сърцебиене
- изпотяване, което може да бъде и видимо
- изчервяване
- пресъхване на устата
- гадене
- чести позиви за уриниране
- болки в корема
Обикновенно тези телесни усещания се интерпретират катастрофално, което води до нова интензивна вълна на тревога.
Често срещани негативни мисли:
- Не зная какво да кажа
- Ще се изложа и другите ще ми се смеят
- Изглеждам глупаво
- Ръцете ми ще се разтреперят и другите ще разберат, че се притиснявам и това е ужасно
- Ще се проваля
- Аз съм скучен
- Хората виждат, че съм неадекватен
- Всички други са много по-спокойни от мен и т.н.
В емоционален аспект се наблюдава:
- притиснение с дни, седмици, а в по- тежки случаи дори имесец преди предстоящата социална ситуация
- интензивен страх от наблюдение, критикуване, осъждане
- безпокойство, че ще действа по злепоставящ и унижаващ себе си начин
- тревога, че другите ще забележат безпокойството, което изпитва
Налице е една продължителна свръхподготовка за предстоящата ситуация, напр. Опит за намаляване на страха с прием на алкохол, опит за преодоляване на телесните усещания като взимането на различни медикаменти ит.н. Социално-тревожният индивид е постоянно зает да търси възможни грешки и пропуски в своето поведение, а също така и знаци на отхвърляне / осмиване, подигравка / от страна на другите хора. Социалната тревожност оказва негативно влияние върху живота / отказват се срещи и редица социални контакти, нови възможности за работа и др. Това страдание може да продължи дълго във времето.
Съвременна терапия:
Когнитивно-поведенческата терапия
Крайната цел на когнитивно-поведенческата терапия при социална тревожност е да се променят основните вярвания, които стоят в основата на страха от социални ситуации. Използват се редица когнитивни техники, развитие на социални умения, експозиция / включва постепенно излагане на провокиращите тревожност ситуации, така че да предизвикват по малко страх/, тренинг в асертивност.