Поради претовареност на графика не приемам нови клиенти в следващите няколко месеца.

Какво е социална тревожност (социална фобия)?

Известно ни е, че много хора се тревожат, когато им предстоят важни срещи, разговори, когато трябва да се представят пред аудитория и т.н. Тези тревоги се приемат за нормални. Когато обаче те пречат на работоспособността и нормалното социално функциониране на индивида, става въпрос за социална тревожност.

Като централен белег на социалната тревожност се приема страхът от критично отношение и негативно оценяване от страна на другите хора. Човек страдащ от социална тревожност отбягва ситуациите в които се чувства наблюдаван или е в центъра на вниманието, тъй като тогава е по- голяма вероятността да бъде критикуван или да покаже неподходящо поведение.

Най-често срещани ситуации, които провокират тревожност са:

  • публични изяви, като говорене пред публика, изнасяне на презентации
  • хранене на обществени места
  • подписване на документи
  • срещи с противоположния пол

И практически всяка друга дейност, която се извършва в присъствието на други хора извън тесния семеен кръг. Страхът е свързан с провал и като резултат от това, че човек ще бъде осмян, подигран, отхвърлен. Разграничават се два типа социална тревожност:

  • специфична / ограничена / – която е свързана със страх само от конкретна ситуация – напр. Само говорене пред публика
  • дифузна / генерализирана / – която предполага страх от повечето социални ситуации

Обикновенно социалната тревожност започва в периода между 15 и 20 годишна възраст. Среща се еднакво често както при мъжете , така и при жените. Не зависи от определен социален статус или образование

Чести телесни прояви в социално-застрашаващите ситуации:

  • треперене (ръце, глас и т.н)
  • напрежение в мускулите
  • сърцебиене
  • изпотяване, което може да бъде и видимо
  • изчервяване
  • пресъхване на устата
  • гадене
  • чести позиви за уриниране
  • болки в корема

Обикновенно тези телесни усещания се интерпретират катастрофално, което води до нова интензивна вълна на тревога.

Често срещани негативни мисли:

  • Не зная какво да кажа
  • Ще се изложа и другите ще ми се смеят
  • Изглеждам глупаво
  • Ръцете ми ще се разтреперят и другите ще разберат, че се притиснявам и това е ужасно
  • Ще се проваля
  • Аз съм скучен
  • Хората виждат, че съм неадекватен
  • Всички други са много по-спокойни от мен и т.н.

В емоционален аспект се наблюдава:

  • притиснение с дни, седмици, а в по- тежки случаи дори имесец преди предстоящата социална ситуация
  • интензивен страх от наблюдение, критикуване, осъждане
  • безпокойство, че ще действа по злепоставящ и унижаващ себе си начин
  • тревога, че другите ще забележат безпокойството, което изпитва

Налице е една продължителна свръхподготовка за предстоящата ситуация, напр. Опит за намаляване на страха с прием на алкохол, опит за преодоляване на телесните усещания като взимането на различни медикаменти ит.н. Социално-тревожният индивид е постоянно зает да търси възможни грешки и пропуски в своето поведение, а също така и знаци на отхвърляне / осмиване, подигравка / от страна на другите хора. Социалната тревожност оказва негативно влияние върху живота / отказват се срещи и редица социални контакти, нови възможности за работа и др. Това страдание може да продължи дълго във времето.

Съвременна терапия:

Когнитивно-поведенческата терапия

Крайната цел на когнитивно-поведенческата терапия при социална тревожност е да се променят основните вярвания, които стоят в основата на страха от социални ситуации. Използват се редица когнитивни техники, развитие на социални умения, експозиция / включва постепенно излагане на провокиращите тревожност ситуации, така че да предизвикват по малко страх/, тренинг в асертивност.

EMDR