Характеризира със спонтанно възникващи и нерегулярно повтарящи се пристъпи на паника – засилена тревожност, която нараства до степен на ужас. Съпровожда се от силен вегетативен дистрес изразяващ се със:

• сърцебиене
• задух
• болки в гърдите
• световъртеж
• гадене
• изпотяване
• треперене
• чувство за нереалност (дереализация) „сякаш не си там”
• изтръпване на ръцете и краката

По време на паническият пристъп страдащият изпитва силен страх, че ще загуби съзнание, ще припадне, ще поллудее, че губи контрол над себе си и дори, че ще умре. Пристъпите са кратки по продължителност – до няколко минути. После настъпва временно успокоение. Често обаче страдащият очаква с тревога следващият панически пристъп. Това нарушава нормалното му социално функциониране. Страхът да не настъпи панически пристъп на улицата, води до избягване  излизането навън, което от своя страна усложнява състоянието. Често се среща и страхът от оставането сам в къщи, тъй като „няма да има кой да помогне при настъпването на паническата атака”.

Това което прави пристъпа на паника труден за справяне е, че тези интензивни телесни реакции се появяват при липсата на всякаква непосредствена или очевидна опасност.

Паническите атаки се наблюдават и при други тревожни разстройства. Редица проучвания също показват, че паника се появява сравнително често у хора без клинично разстройство.

За да бъде поставена със сигурност тази диагноза, трябва да са налице няколко тежки панически пристъпа за период от около 1 месец.

Паническото разстройство често се среща в комбинация с агорафобия.

Съвременна терапия:

Счита се, че когнитивно-поведенческата терапия е най-успешната за лечение на паническо разстройство.

Когато симптомите са  провокирани от травматични преживявания се прилага EMDR терапия.