Остра стресова реакция може да настъпи при напълно здрави лица след преживяно изключително тежко стресогенно събитие- напр. сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на лицето или на любимия човек / природно бедствие, терористичен акт, насилие и др./ или внезапна и заплашителна промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида напр. смърт на близък човек. Различните индивиди притежават различна стресогенне устойчивост т.е не всички лица изложени на извънреден стрес развиват това разстройство.

В началото най-често настъпва състояние на „зашеметеност” с известно стеснение на съзнанието и вниманието, невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация, както и трудно осмисляне на ситуацията. Това състояние може да бъде последвано от по-нататъшно отдръпване от заобикалящата ситуация /напр. ступор/ или от възбуда и свръхдейност /напр. хаотично бягство/. Често са налице вегетативни признаци на паническа тревожност / сърцебиене, изпотяване, треперене/. Може да се наблюдава частична или пълна амнезия / загуба на памет/ за времето на стресогенното събитие.

Симптомите обикновенно се появяват няколко минути след стресогенната ситуация и изчезват в разстояние на няколко дни. Ако състоянието трае прекомерно дълго може да премине в посттравматично стресово разстройство.

Съвременна терапия:

При остро стресово разстройство се препоръчва EMDR, което дава положителен ефект и върху превенцията на развитие на посттравматично стресово разстройство.