Какво представляват личностовите разстройства?

Според Международната класификация на болестите личностовите разстройства са тежки нарушения в структурата на характера и поведението на индивида, които обхващат няколко сфери на личността и са свързани със значителен срив в индивидуалното и социално функциониране. Има няколко ключови аспекта: 1/ начало в късното детство или юношеството; 2/ трайност във времето и постоянство на абнормния поведенчески модел при различни ситуации; 3/ изразен личен дистрес и/или социални проблеми.

Диагнозата личностово разстройство не се поставя преди пълнолетие, макар началото да е по-рано. Причината за това е незавършилото оформяне на личността.

Причините за личностовите разстройства не са напълно известни.

Някои изследвания показват, че възможни причини са психотравми в детството, като насилие, злоупотреба, отхвърляне от страна на връстници и родители и т.н. Други изследвания показват, че генетичните фактори също играят роля.

Наличието на личностово разстройство не изключва възможността да съществуват  други психични проблеми- депресия, тревожно разстройство, зависимост към психоактивни вещества и т.н

Основен начин за лечение на личностовите разстройства е схема терапията.

Видове личностови разстройства:

Терминът шизоиден се въвежда за първи път през 1908г. С него се определят личности, за които е характерно да избягват външния свят, затваряйки се в себе си.

Тези хора много често изглеждат студени, дистанцирани и имат силно изразен страх от интимност и обвързване. Те са толкова съсредоточени в своите мисли, че често изключват заобикалящата ги реалност. Не изразяват своите емоции и предпочитат да бъдат сами. Обикновенно се стремят да си намерят работа, която не изисква социални контакти.

Критерии за определяне на шизоидно личностово разстройство (МКБ-Х):

  • дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой
  • емоционална хладност и отчужденост
  • ограничена способност за изразяване на топли и нежни чувства или на гняв към другите
  • явно безразличие към похвали или критика
  • слаб интерес към установяване на сексуални контакти с друго лице
  • почти неизменно предпочитане на самотни дейности
  • прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване
  • липса на близки приятели и отношения изпълнени с взаимно доверие
  • подчертана липса на чувствителност към общоприетите социални норми и правила

Предполага се, че разпространението на шизоидното личностово резстройство е по-малко от 1% отобщото население.  Среща се по-често при мъжете.

За тези хора са характерни недоверие и подозрителност към другите. Често са напрегнати и без чувство за хумор и „готови за атака”. Обикновенно обвиняват другите за всичките си трудности. Считат, че единствената цел на другите е да ги наранят, измамят и манипулират.

Критерии за определяне на параноидно личностово разстройство (МКБ-Х):

  • злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност
  • прекомерна чувствителност към преживяване на неуспехи
  • мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните ,като например дори приятелските действия на другите се тълкуват като враждебни или оскърбителни
  • борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация
  • склонност към патологична ревност
  • свръхангажираност с неоснователни „конспиративни” обяснения на събитията

Разпространението е между 0,5-2,5% от общото население. Среща се по-често при мъже.

Разстройство на личността, което се характеризира с:

  • драматизиране на собствените преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувствата
  • внушаемост, лесно повлияване от околните
  • повърхностна емоционалност
  • постоянно търсене на източници на вълнение и дейности, при които личността е в центъра на вниманието
  • неподходяща съблазнителност в облеклото или поведението
  • свръхангажираност с физическа привлекателност

Обхваща около 2-3% от общото население. Среща се предимно при жените.

Тези личности изпитват крайна нужда от това другите да се грижат за тях. Налице е изразен страх от раздяла. Често са с постоянни съмнения относно собствените си способности. Вярват, че не могат да се справят сами. Силата и способността за разрешаване на проблемите виждат у другите.

Характеристики (МКБ-Х):

  • Позволяване или подтикване на другите да поемат отговорността за съществени страни от живота му
  • Подчиняване на собствените нужди на нуждите на другите, от които е зависим и прекомерна отстъпчивст пред техните желания
  • Нежелание да отправи, дори основателни искания към хората от които е зависим
  • Когато е сам, се чувства дискомфортно или безпомощно, поради преувеличени страхове, че няма да може да се грижи за себе си
  • Прекалена ангажираност със страхове да не бъде изоставен от човек с когото има близки взаимоотношения и да трябва сам да се грижи за себе си
  • Ограничена способност да взима ежевневни решения без прекомерно много съвети и подкрепа от околните

Това разстройство на личността е най-разспространено в сравнение с останалите личностови разстройства. Обхваща повече от 7% от общото население, като се проявява по-често сред жените.

Характеризира се с грандиозност във фантазиите и поведението. За тези хора е присъща изразената нужда да бъдат обожавани. Обикновенно имат проблеми в кооперирането с другите, тъй като вниманието им е насочено единствено върху тях самите. Гледат на другите като на свои подчинени.

За определянето на нарцистичното личностово разстройство трябва да са налице следните характеристики (МКБ-Х):

  • грандиозно чувтво за особена важност – преувеличава постиженията и способностите си и очаква ризнание без съответните основания
  • обсебен от фантазии за неограничен успех, власт или красота
  • вярва, че е специален и уникален и може да бъде разбран само от специални и високопоставени хора и следва да общува само с тях
  • арогантно и надменно поведение и нагласа
  • експлоатиращ в отношенията си с хората, възползва се от другите за да постигне своето

Обхваща по-малко от 1% от общото население, като се среща предимно при мъжете.

През различните години на дисоциалното личностово разстройство са давани различни наименования („социопатия”, „психопатия”). Въпреки различните имена, основните характеристики, които го определят, са останали почти същите.

Те са:

  • Грубо безразличие към чувствата на другите
  • Изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, задължения и правила
  • Невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки, че няма затруднения в установяването им
  • Крайно нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл. Физическо насилие
  • Неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания
  • Изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото

Разспространението е между 2% и 3% от общото население, като се наблюдава четири пъти по-често при мъжете в сравнение с жените.

Едно от най-изследваните личностови разстройства.

Индивидът с гранично личностово разстройство често преживява повтаряща се тенденция към дезорганизация и нестабилност в представата за собственото ”Аз”, настроението, поведението, взаимоотношенията с хората около него. Характерно е дихотомно или черно-бяло мислене. Това води до крайни оценки на ситуации и хора. Крайните оценки на дадена ситуация, водят след себе си до крайни емоционални реакции или крайно опасни действия и постъпки.

Критерии:

  • Нестабилни междуличностни взаимоотношения с люшкане между идеализация и обезценяване
  • Нарушен идентитет – нестабилна представа за себе си
  • Импулсивност в поне две сфери – харчене на пари, секс, злоупотреба с вещества, безразсъдно шофиране, преяждане
  • Повтарящо се суицидно поведение, жестов или заплахи за себеувреждащо поведение
  • Емоционална нестабилност –интензивни епизоди на подтиснатост, раздразнителност или тревожност, траещи часове и рядко повече от няколко дни
  • Хронично чувство на празнота и скука
  • Силен гняв и трудности при удържането на гнева, чести избухвания и постоянна гневливост

Страдащите са около 2% от общото население, като 75% от тях са жени.

При избягващите личности се наблюдава отдръпване от хора и от нови преживявания. В основата на този стремеж за избягване стои страхът от отрицателната оценка на другите (напр. да не се покажат като глупави или неадекватни). За да създадат нови контакти, те трябва да имат 100% гаранция, че ще бъдат добре приети.

Характеристики (МКБ-Х):

  • Постоянни, завладяващи личността чувства на напрежение и опасения
  • Убеденост, че е лицето е несръчно, непривлекателно или малоценно
  • Свръхчувствителност към критика и отхвърляне в социални ситуации
  • Нежелание да установи взаимоотношения с другите, ако не е сигурен/а, че ще се хареса на другите
  • Ограничен начин на живот поради нуждата от физическа безопасност
  • Избягване на социални и групови дейности, при които има много междуличностови контакти, поради страх от критика, неодобрение и отхвърляне

Обхваща 0,5-1% от общото население. Среща се еднакво често при мъже и при жени.

Чувствата на лична несигурност, съмнение и незавършеност, водят до прекомерна добросъвестност, проверки, упоритост и предпазливост. Наблюдава се перфекционизъм и педантична акуратност.

За определянето на обсесивно-компулсивно личностово разстройство трябва да са налице следните характеристики:

  • свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания
  • нерешителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяващи дълбока вътрешна несигурност
  • перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите
  • прекомерна съвестност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностните контакти
  • ригидност, упоритост и педантичност
  • прекалено настояване другите хора да следват точно неговия начин на правене на нещата

Разпространеността е между 1-2% от общото население и се проявява по-често при мъжете.