За разлика от епозодичните безпокойства с преходен характер, страдащите от генерализирана тревожност изпитват почти постоянна и неконтролируема тревога, често без основателна причина. Безпокойствата и опасенията обхващат разнообразни области- работа, отношения в семейството, финанси, здраве, приятели, всяка нова ситуация и т.н. Притиснението е не само за възможни катастрофални събития, вероятността за която да се случат силно се надценява, но и по повод дребни случки от ежедневието. В сравнение с фобията, където страхът е свързан с определен обект или ситуация, в сравнение с други тревожни разстройства, които са провокирани от специфични ситуации и стимули, тревожността при генерализираната тревожност е по-неопределена и дифузна и затова е получила наименованието „свободно плуваща тревожност”.

Симптоми:

Физически симптоми:

• Мускулно напрежение
• Замаяност
• треперене
• Изпотяване
• Сухота в устата
• Проблеми със стомаха-болки, тежест, гадене, диария

Емоционални:

• Мрачни предчувствия- безпокойство относно бъдещи беди
• Раздразнителност

Поведенчески:

• Невъзможност да се отпусне, да релаксира, да стои на едно място.
• Избягващо поведение- характерно е отказване или отлагане на действието
• Често се наблюдават нарушения на съня/ трудности при заспиване, нарушение на продължителността на съня/ и бързо настъпваща умора.
• Страдащите изпитват трудности при опитите си да се справят с тревогата и за това тя се изживява като неконтролиреума.

Когнитивни:

• Тревожни мисли в стил „Какво ще стане, ако…” и завършват с определен негативен изход.
• Внимание насочено към бъдещето, към бъдещите опасности.

Често убежденията на клиентите са следните: Убеждение за себе си- раним, уязвим, напр.” Ако настъпи опасността, аз няма да мога да се справя” или  „Аз няма да съм добре подготвен, когато настъпи лошото”; Убеждения за света- „Светът е много опасно място за живеене”; Убеждения за бъдещето – „ „Бъдещето е пълно с катастрофални събития и опасности, които аз трябва да очаквам и предвиждам”.

Много често,  генерализираната тревожност  е съчетана с   депресия или социална тревожност.

Състоянието  може да се развие във всяка възраст и обикновенно хронифицира.

Съвременна терапия:

Най-често прилагана терапия при генерализирана тревожност е когнитивно-поведенческата психотерапия. В настоящето редица изследователи и психотерапевти в световен мащаб работят върху подобряване ефективността на психотерапевтичните интервенции при генерализирана тревожност. Това е поради факта, че успеваемостта на психотерапията / дори и съчетана с медикаментозната терапия/  при този вид страдание е едва 50-60%.